Whoever reads my words is inventing them

Да, какое-то такое представление точно было в середине XIX в., хотя упоминаемые нации могли различаться слегка. Любен Каравелов пишет в повести «Турски паша (Записки на една калугерка)» (1866 г.; у меня только болгарский текст, но я надеюсь, он понятен):

В Англия девойките се ползуват с такава свобода, с която никак не могат да се ползуват жените, които после своето омъжване се предават само на домашните занятия и гледат колкото се може по-добре да възпитат и да отхранят децата си. Във Франция и във всичките други католически страни въобще девойките се държат в строга зависимост, но бракът им дава твърде голяма свобода; обязаностите, които им се дават да изпълняват, са твърде малки, а оценението им е твърде голямо. Французката жена е владичица в своята къща, тя се меша не само в частните дела на мъжа си, а и в обще­ствените, но в това също време и тя не е човек, а нещо извънредно. Във Франция твърде често говорят: „За безнравствените люде много е по-добре да живеят под покровителството на брака, нежели извън него, защото жената не е дотолкова зави­сима, доколкото е подчинена на обичаите девицата.“ Жените в Североамериканските щати се ползуват с най-добро положе­ние.

(Лирическая героиня — монахиня, проведшая молодость в гареме, выучившая устно и письменно несколько языков и проводящая много времени в монастыре за чтением. Собственно, сам автор тоже мог знать об этом только из книг или периодики.)